Да освободим Беларус от диктатурата - говори лидерът на опозицията Светлана Циханоуская

Светлана Циханоуская е лидер на беларуската опозиция и герой от протестите преди четири години. Тя гостува в България и даде интервю за "Панорама".

Тя държи на беларуското си име: Святлана Циханоуская. Иска да говорим на английски. Убедена е, че преди четири години Лукашенко ѝ открадна изборите - и тя трябваше да е президентът на Беларус. Всъщност първо кандидат бе съпругът ѝ, влогърът Сергей. Но го вкараха в затвора и тя продължи делото. След като беларуският бунт бе потушен, я принудиха да вземе двете деца и да отиде в изгнание. 

Как гледате на себе си – като президент, опозиционен лидер или съпруга на затворник?

Днес имам няколко роли. Считам се за избран президент, защото спечелих изборите през 2020. Но режимът на Лукашенко превзе властта и сега той заема поста. Лидер съм на демократичното движение, обединяващо всички, които са против режима и се борят за свобода и демокрация. Аз съм и съпругата на Сергей. Той започна битката с диктатурата през 2019 и днес вече четири години е политически затворник. Всички тези роли обединяват една цел – ценностите на свободата и демокрацията. 

Да, но преди четири години, всички говореха за Вашата кауза, а сега цялото внимание е към Украйна. Чувствате ли се изоставени?

Разбирам, че вниманието се е отместило от Беларус. И подкрепям то да е насочено към Украйна. Защото на украинските бойни полета се решава бъдещето на региона ни. Беларусите, които се борят срещу режима и за Украйна, също са част от тази световна битка. Съдбите на Беларус и Украйна се преплитат. Изправени сме пред един и същи враг: империалистическите амбиции на Русия. В Украйна те атакуват с ракети, с танкове, сриват градове. В Беларус има пълзяща окупация, русифициране. А режимът търгува с Русия нашата независимост срещу подкрепа. Беларус има стратегическо значение. Без свобода у нас няма да има мир и сигурност в региона. Затова трябва да освободим Беларус от диктатурата още сега. 

Казвате, че имате общ враг и това е империалистическа Русия. Но Лукашенко просто функция на Путин ли е?

Тези двама диктатори се нуждаят един от друг. През 2020 Путин спаси Лукашенко с икономическа и политическа подкрепа. Сега Лукашенко се отплаща – с нашия суверенитет и националната ни идентичност. Готов е да даде и продаде всичко, само и само да остане на власт. Не го е грижа нито за народа, нито за страната. Иска само да бъде на власт.

Вие какво правите срещу него? Преди две седмици имаше избори и Вие призовахте за бойкот. Но това печеливша тактика ли е?

Само да не наричаме този ритуал избори. Беше фарс, имитация…

Без опозиция всъщност.

Може би за първи път нямаше никаква опозиция. Приличаше повече на военна операция: във всяка секция имаше военни. Режимът се бои от беларусите. Знае, че не са се предали и продължават съпротивата, макар и по-прикрито. Тези т. нар. избори не променят нищо, Лукашенко си назначава парламент. Затова призовах беларусите да не жертват свободата си и да се събират на митинги. Вместо това, да бойкотират. А ако бъдат принудени да отидат до избирателните секции, да гласуват против всички.

А догодина? Очаква Ви същата дилема. Ще се явите ли на изборите за президент отново срещу Лукашенко? И може ли опозицията, която е предимно в чужбина, да направи нещо?

Борим се за свободни, истински и честни избори. С диктатурата на Лукашенко нито едни избори в Беларус не са истински; те са вот от Лукашенко за Лукашенко. Той се бои да не повтори грешката си от 2020, бои се от народа си. Някои даже твърдят, че може и да отмени изборите. Но задачата ни ще бъде да използваме момента, за да разпространим своя разказ и да мобилизираме беларусите. Зависи какво ще се случи в Украйна.   

А ще се кандидатирате отново за президент догодина?

Ама как да стане? Не мога да отида в Беларус, защото вече съм осъдена на 15 години в мое отсъствие. Има хиляди политически затворници. Всички алтернативни медии са унищожени, всички НПО-та – ликвидирани. Цари политическа пустош. Задачата ни е да направим всичко възможно да организираме истински избори. 

Но не се ли опасявате, че възелът може да бъде не разплетен, а разрязан? Полкът „Кастус Калиновски“ с беларуските опозиционери се бие за Украйна. От друга страна Лукашенко дава всичко за руската страна. Не се ли опасявате от гражданска война в Беларус?

Вижте, няма причина за гражданска война. Мнозинството беларуси се бори срещу режима на Лукашенко и малкото му приближени, но с военните и Путин зад тях. Има консенсус в обществото ни: че Беларус е против войната в Украйна, против участието на Беларус в нея, против руското потисничество. Има две Беларуси – една малка на Лукашенко, която ни въвлече във война като  съучастник на Путин, и на хората, които искат промяна.

Уверена ли сте? Не се ли боите, че представлявате про-европейско демократично малцинство. А останалите са тихото мнозинство, което върви по течението и иска близост между Беларус и Русия?

През 2020 беларусите показаха какво искат: законност и права. Видях го с очите си. Не става въпрос за мен, може би не и за Лукашенко. Въпросът е за права и ценности. Хората показаха и продължават да показват, че сме за про-европейски ценности, че сме против войните и искаме страната ни да бъде проспериращ, надежден партньор. С Лукашенко Беларус е в задънена улица. 

Каква е Вашата мисия в България? Какво искате българите да знаят за борбата Ви?

Първо, дойдох да кажа огромно “благодаря” на българското правителство – защото подкрепя демократичните сили. Искам българските граждани да преоткрият Беларус. Наскоро празнувахте Деня на освобождението. Знаете какво значи потисничество и борба за свобода. Можете да бъдете пример за нас. Че ако искаш да се отървеш от диктатурата и да станеш част от демократичния свят, трябва да се бориш. Искам българите да разберат какво става в Беларус. Толкова малко се знаем! Може би българите знаят за нашия бунт. Но не знаят за хилядите политически затворници. Че половин милион напусна. Може би не знаят как подкрепяме украинците на бойното поле. Как беларуските партизани разрушаваха жп линии, за да забавят руските оръжия към Украйна. Как беларуските бежанци подкрепят украинските. Защото знаем какво е да грабнеш детето, чантата и да зарежеш всичко. Не знаеш какво те чака, но искаш да освободиш страната си! Да я отървеш от руските империалистически амбиции, за да бъде просперираща, нормална, уважавана държава.

Споменавате Деня на освобождението. А освободителят на София, ген. Йосиф Гурко, е с беларуски произход, но е част от руската императорска армия. Как да разберат българите, че Беларус е различна от Русия?  

За българите тогава е било важно да съхраните идентичността си, да докажете, че не сте придатък, а нация със собствени корени и свое бъдеще. Беларус дълги години бе разглеждана като част от Русия, само заради политиката на Лукашенко, най-про-съветският човек в Беларус. Ние искаме да опазим нашата независимост, нация и идентичност. А Лукашенко изтрива всичко беларуско и иска да бъде част от този „руски мир“.

Много беларуски демократи плащат с кръвта си, с мъчения, със затвор, включително Вашият съпруг. Какво Ви кара да си кажете: Струва си?  

Това е изборът на хората. Никой не ги е заставил да излязат на улиците. Мнозина жертваха свободата си, други – живота си. Но хората усетиха отговорност за бъдещето на нацията, не за семействата си! Достойнството, гордостта, че са беларуси, не част от Русия. Да, платихме и ще плащаме скъпо. Всеки ден има задържани и измъчвани, но хората не се предават. Всеки ден общувам с беларуси и в страната, и в изгнание. Те са неудържими! Казват, че трябва да продължим! Да освободим героите от затвора, а страната - от хватката на Русия и режима на Лукашенко. 

Винаги ли носите снимката на съпруга Ви с Вас?

Да. Това е съпругът ми. Той е в затвора близо четири години, от миналата година го държат в пълна изолация. Даже адвокати нямат право на свиждане. Не знаем дали тези хора в затворите още са живи. Затова светът трябва да обърне повече внимание на политическите затворници в Беларус. Те плащат с живота и здравето си нашето бъдеще.

Представяте ли си деня, в който ще го видите отново?

Разбира се! Денят, в който децата ми ще прегърнат татко си. Те растат без него. Но знаят, че е герой и дори в затвора се бори за бъдещето на Беларус – без войни, без натиск, без тирания. Мечтаем за този ден – ние, хилядите разделени семейства, които искаме да се върнем в Беларус.